January

Но нека оставим настрана посраните Български държавни железници. Дори те не успяха да угасят светлинката в душите ни, въпреки титаничния опит.

И тъй, пристигнахме размазани във Варна, разменихме няколко думи с родителското тяло и се оттеглихме.

На другия ден общо взето ядохме и се мотахме (при това в доста празнично настроение :Д), очаквайки супер-мупер официалната вечеря в Баба му (на Пухчо). Това е една такава жена, която може да стъпи на врата на целия свят, и от която трябва да живееш във вечно притеснение. А да, и почистих орехите за баклавата.
Отиваме (аз със свитичко сърце).. и се оказа една много чудесна вечер и вечеря. Всъщност по-добро семейно и коледно преживяване аз не съм имала.
Просто няма какво да се разправя - като се почне от веселото настроение, многото хора, добрата украса, прекрасната храна, и най-вече - че за децата (тука слагам и двама ни с Пухчо) беше предвидено като ни доскучае да се оттеглим в други стаи с големи легла и телевизори, hooray!

След 12.00h пък настъпи времето на подаръците. Получих памучна пижамка от баба1 и леля1, и от свекър&свекърва за двама ни с Пух сребърни верижки с висулки, които по-рано през деня били осветени в църква.
Бе няма как да се опише такава вечер - справка: Филмите.

This entry was posted on вторник, декември 27th, 2005 at 13:41 and is filed under Без категория. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.