BEST CHRISTMAS EVER! :D /part one/
И така, петък сутринта стегнахме набързо багажа и се метнахме към гарата. И двамата бяхме в доста добро разположение на духа, денят бе прекрасен, “славея в небето, охлюва на трънката, и ако нещо в света не беше наред, то по нищо не му личеше” (споменавала ли съм колко обичам Удхаус :P).
На гарата се снабдихме с всичката необходима храна, кока-кола, вестници и списания. Във влака кошмарът беше започнал. Имаше милиони правостоящи в първа класа. Допускам, че във втора е нямало грам място, за да им позволят да стъпват по главите на хората от първа. Както и да е. Влакът тръгна с 20 мин закъснение, които до Варна станаха 60. БДЖ.
По някое време направих отчаян опит да стигна до тоалетната, при което някаква кака се опита да ми обясни, че не трябва да ходя, защото имало много хора в коридора. Не избухнах. Просто посочих, че това не е мой проблем. Стигайки до тоалетната, установявам, че е пълна догоре с багаж. Тоалетната на т.нар. “първа” класа. Собственикът каза, че нямало място в коридора, затова така да съм използвала тоалетната. Посочих му очевидния факт, че багажът му е изцапан с кал и е заел 90% от пода. Свиване на рамене.
Седнах си в купето и зачаках кондуктора. Съобщих му, той отиде, върна се, и каза: “Ами да, наистина няма къде да го сложат”. И тогава вече не издържах. Обясних му, че това не е мой проблем, че ако желае може да попита началник-влака, за да не го питам аз, и че не е моя работа да търся място на багажа, но ако все пак нищо не му хрумва, аз бих му предложила да го преместят в служебния си вагон. Отдалечавайки се, си мърмореше за капризите на пътниците. След 5 мин ме информира, че мога да ползвам тоалетната, с тон “както Ви е угодно, Ваше Величество”. Пренебрегвайки иронията, се запътих натам, а в коридора мълвата вече носеше, че идва принцесата дето иска да ползва тоалетната, че и без да си цапа дрехите в кални сакове на всичкото отгоре! Ей това е.
Ох, получи се не първоначално замисленото, Коледата наистина беше прекрасна, но трябваше да излея яда си в отделно ентри.
декември 27th, 2005 at 18:25
При последното ми качване на влак една леля се опита да ми седне на скута, където вече беше раницата ми с котенце в нея, “защото аз съм по-възрастна, младите трябва да ми отстъпват мястото си”. Е, аз й завъртях един шамар, така че й хвръкнаха очилата. Мразя БДЖ.
декември 27th, 2005 at 18:59
Аххах, иска ми се и аз да имах смелост повечко да си търся правата.
Ей на, току-що в Глобул пак се бъзикаха с клиентите.. Чаках 40 мин за 4-минутна процедура. Поне се успокоявам, че с това висене приключих окончателно взаимоотношенията с компанията и некомпетентния им персонал.
декември 28th, 2005 at 0:07
Я, я, join the dar… mtel side
We shall have you all! Muahhaha (бтв адски добре правя злодейския смях, някой път ще ти покажа.)
Иначе за канефа - Лигла. Във влак, и то на БДЖ ще търси кенеф. Мойте приятели като патуваха за морето с влак казаха че в кенефа всичко се е “оперирало” само с крака, защото ако пипнеш нещо веднага ще се разболееш от спин, сифилис, гонореа, хепатит a, b, c, d, e, f и g, и в краен случай може да умреш.
Аз пък като бях на коледното парти на Мтел, в Интер Експо Център, бяха наели централната зала там, всичко беше направено някво супер тежкарско и тн, с неограничени количества ядене и пиене, свириха ония боклуци “Те”, раздаваха награди-екскурзии до незнам-си-къде-си(отнесоха ги някви тъпи путки разбира се… ясно как), и тн всякакви гъзариики и лайна(няма как, мтел е все пак)… Та там на тая гъзария, реших да ида до кенефа, след известно лутане из мъжкия не намерих инвалиден и отидох да питам някакъв гардеробиер. Той ме заведе до 1 заключена врата и отиде да вика леклката-чистачка. Тя дойде и каза “а те не са заключени инвалидните, но и 2та са пълни” и ни поведе в женския. Оказа се че инвалидната тоалетна е там, но внимание - Е ПЪЛНА С ПРАХОСМУКАЧКИ до горе. И отваря тя вика “ето, пълна е.”. И аз гледам такъв… ВТФ БЕ? Викам
“Е какви са тия прахосмукачки?”
“Ми не знам…”
“И какво правим?”
“Ми… не знам.”
Ъгх
Оправих се в мъжката и тамън викнах хора, с които да ходим да се разправяме и в коридора ни пресрешна костюмиран тип, който се извини и каза че кенефите вече са свободни и тн. Е наистина бяха освободени, измити и тн… Но все пак, първоначално инвалидните кенефи на тузарското парти на Мтел бяха пълни с прахосмукачки…
So… не се оплаквай за БДЖ повече, се едно да се оплачеш че в училищния кенеф няма тоалетна хартия. хяхя :Д
декември 28th, 2005 at 10:21
Ще се оплаквам колкото си искам ве, тва е моя блог
Иначе м-тел и те са п**ки, че и даже им куца покритието в центъра, ама поне картата е служебна и не се занимавам да ходя да плащам, етц.