Местата, на които съм живяла, част 1
Искам да се получи максимално описание на външните места, но.. нещата определено ще кривнат в твърде личното, за да е пълно описанието. Oh well..
Първата къща, в която съм живяла, е собственоръчно построена от дядо и баба. Те се преместили в началото на 50-те от едно селце край Свищов, в родния ми град. Строили я няколко години, защото е много голяма. Когато си мисля за дома, мисля за тази къща. Много я обичам, и сърцето ми се къса, че нямам хилядите левове, нужни за ремонт. Поне за момента. Там живях до шестата си година. Не си спомням много неща - предимно как се уча да си връзвам обувките и изхвърчам на улицата да играя. По двата тротоара, по продължение на цялата улица, имаше черници (вече ги няма). Колко дрехи съм съсипала от мятане по тях и ядене на плодовете им, хех. Странно, чак сега ми просветва, че все пак съм имала щастливо детство, до въпросната шеста година. Както и да е.
Пред нас имаше една стара круша, идеална за катерене. От тия, зимните круши, дето не стават за ядене. Аз ги ядях, естествено.
Винаги е имало животинки в тая къща - поне едно куче и 2-3 котки. Няколко пъти таралежи и костенурки. Идеално е. Децата трябва да имат достъп до животни.
На улицата не живееха деца на моята възраст, но имаше доста на сестра ми, така че все се мотаех край тях. Баси, тогава това ми е било разбирането за пълно щастие - да играеш по цял ден. Странно нещо са децата 
Къщата.. като си мисля за нея обаче, се сещам именно за двора и улицата. Целия двор е с лозов масив, огромен. Отпред има много цветя, маса и столове. Обаче тогава беше по-хубав.
декември 9th, 2005 at 20:23
“Децата трябва да имат достъп до животни.”
А какво ли мислят животните по този въпрос
декември 9th, 2005 at 22:57
Е, сега.. :Д
Поправям се - “Децата трябва да имат достъп до животни, под зоркото око на някой възрастен наблизо, с цел защитаване правата и на двете страни”
И, извинявай за тъпия въпрос, ама ти случайно да си Антониния Тото?
декември 10th, 2005 at 13:38
Същият е
декември 10th, 2005 at 15:09
Еха, мн. ги усещам нещата (:
декември 10th, 2005 at 15:25
Преди малко се смяхме на един спомен за случка с деца и животни
Водихме племенничките на селото на Тото, тогава девойките бяха на по 7 и 9 години съответно. Предупредиха ни да заобикаляме огромния бял пуяк на двора отдалече, защото бил много злобен и нападал всички наред. Половин час след това чухме канските му писъци — двете градски чеда го подгонили, заградили го в кьошето и му оскубали опашката! А голямото пиле не успяло даже веднъж да ги клъвне 
Злобен бил, ама не се беше срещал с племенничките до този момент 
декември 10th, 2005 at 15:27
А пък веднъж на племенничките ми много им се прииска да имат пера от опашката на един пуяк. Този пуяк обаче беше местното страшилище. Огромен, бял, 15 кг. Дори баща ми, който е известен като голям джелатин, когато дойде време да се коля прасе и т.н. се отнасяше с респект към този представител на птичия род. Племенничките обаче бяха малки - на 6 и 8 години доколкото си спомням - и явно не успяхме да им обясним добре, че птицата е опасна. Хортувахме си оставили ги без надзор и изведнъж страшни крясъзи привлякоха вниманието ни. Двата малки главореза атакува пуяка! Бяха си съблекли якетата и ги използваха като оръжие… докато се притечем на помощ те вече се измъкваха от мелето носейки по няколко пера…
Тия са опасно нещо.
декември 10th, 2005 at 15:40
Историята е скандална, но съвпадението още повече
:lol:
декември 10th, 2005 at 16:34
Aaaa, нямам думи
Така става като се загубим от поглед дори за 15 минути 
Тото се ската с неговия лаптоп в едно помещение, аз останах с моя в другото… И безнадзорно почти едновременно сме бложили племенничките 
Да са ни живи и здрави~
декември 11th, 2005 at 1:49
Е… как да не ги изпортиш такива диванета?
I was sarnath’d