January

Десняците живеели средно 9 години повече от левичарите. Баси!
И хич не ме успокоява факта, че аз съм едновременно в двете категории.
Примерно, лявата ми ръка е по-силната, а дясната - по-сръчната.
Помня как ми правеха забележки, че моливът не се хваща с тази ръка. А и когато бях малка, май още не се продаваха ножици за левичари, така че съм била принудена да използвам дясната. Тъпо.
А левичарите съвсем не са малко. Сред познатите ми те са около 20-30%. И сега всички сме на -9 години.
Добре че не вярвам на такива идиотски изследвания.

Не заради Новата година, която между другото сме запланували да посрещнем вкъщи. Беше леко луд месец, та тия три дни ще бъдат изхабени до последната минутка за лежане, ядене и гледане на филми. Не ме е*е, че е Нова година БЕ! 10 човека вече ми казаха, че това е ужасен начин за отпразнуване на НГ. Да, просто е отвратително да правиш това, което наистина искаш и да не се поддаваш на чуждото разбиране за добро прекарване :P.
А шампанското е за вчерашния ден - 28.12, в който беше поставен нов рекорд по посещаемост на блога ми - 190 хита. Тук бих написала “Hooray!”, но от вчера komrade&Ying въведоха нова думичка за изразяване на голяма радост: “MEEP” [mi:p].

*разказана от Ying {}

Отишъл Дядото да вади Ряпата.
Хванал я здраво, дърпал, дърпал - Ряпата дори не помръднала.
Извикал на помощ Бабата - и двамата дърпали, дърпали - нищо!
Присъединили се внуците и внучките; заели се всички заедно - дърпали, дърпали, дърпали - пак нищо!
Притекли се на помощ всички хора от селото (извила се огромна опашка) - задърпали отново, дърпали, дърпали, дърпали - нищо!
Най-накрая се включили всички налични кучета, котки, кокошки, мишки, жаби - дърпали, дърпали, дърпали, дърпали, дърпали и изведнъж
*ПРАС*
Кучето се скъсало.

Ах, пропуснах да спомена в първото ентри, че на идване в купето ни имаше двама студенти от УАСГ, на които не им млъкнаха устата до Шумен. Баси бъбривите педалчета! Момче, което говори МНОГО, е по-гей отколкото дори ако е обут в мрежести чорапи.

Но да продължим нашата Коледна приказка:
И така, момчето и момичето, след като били подробно разпитани как е станала врътката със Запознаване, Гаджене и Женене, бяха оставени намира.

На Коледния обяд в неделя пък се запознах с баба2 и леля2, както и други роднини. И пак беше яко, стига да не трябваше да обясняваме за втори път врътката със З, Г и Ж.
И пак подаръци - баба2 се отчете с домашни чехли, пижама и, както забелязах впоследствие, пари. Леля2 - със сатенено боди, ама тя ги разбира, щото е доцент по Моден дизайн.

В заключение само ще кажа, че вече имам нови роднини, които са доста готини хора..

Още едно заключение: всяка Коледа събирам пижами и ги трупам в гардероба. Някой ще ми каже ли деликатен начин да намекнеш на баба си (бабата на мъжа ти), че не носиш пижами, без това да предизвиква недоумение и въпрос “Ми ти с какво спиш?”

Весела Коледа на всички, които четат този блог, обичам ви!
Ето ви и песничката, която с Пух си тананикахме през голяма част от времето -

I don’t want a lot for christmas
There’s just one thing I need
I don’t care about presents
Underneath the christmas tree
I just want you for my own
More than you could ever know
Make my wish come true…
All I want for christmas
Is you…

Но нека оставим настрана посраните Български държавни железници. Дори те не успяха да угасят светлинката в душите ни, въпреки титаничния опит.

И тъй, пристигнахме размазани във Варна, разменихме няколко думи с родителското тяло и се оттеглихме.

На другия ден общо взето ядохме и се мотахме (при това в доста празнично настроение :Д), очаквайки супер-мупер официалната вечеря в Баба му (на Пухчо). Това е една такава жена, която може да стъпи на врата на целия свят, и от която трябва да живееш във вечно притеснение. А да, и почистих орехите за баклавата.
Отиваме (аз със свитичко сърце).. и се оказа една много чудесна вечер и вечеря. Всъщност по-добро семейно и коледно преживяване аз не съм имала.
Просто няма какво да се разправя - като се почне от веселото настроение, многото хора, добрата украса, прекрасната храна, и най-вече - че за децата (тука слагам и двама ни с Пухчо) беше предвидено като ни доскучае да се оттеглим в други стаи с големи легла и телевизори, hooray!

След 12.00h пък настъпи времето на подаръците. Получих памучна пижамка от баба1 и леля1, и от свекър&свекърва за двама ни с Пух сребърни верижки с висулки, които по-рано през деня били осветени в църква.
Бе няма как да се опише такава вечер - справка: Филмите.

И така, петък сутринта стегнахме набързо багажа и се метнахме към гарата. И двамата бяхме в доста добро разположение на духа, денят бе прекрасен, “славея в небето, охлюва на трънката, и ако нещо в света не беше наред, то по нищо не му личеше” (споменавала ли съм колко обичам Удхаус :P).
На гарата се снабдихме с всичката необходима храна, кока-кола, вестници и списания. Във влака кошмарът беше започнал. Имаше милиони правостоящи в първа класа. Допускам, че във втора е нямало грам място, за да им позволят да стъпват по главите на хората от първа. Както и да е. Влакът тръгна с 20 мин закъснение, които до Варна станаха 60. БДЖ.
По някое време направих отчаян опит да стигна до тоалетната, при което някаква кака се опита да ми обясни, че не трябва да ходя, защото имало много хора в коридора. Не избухнах. Просто посочих, че това не е мой проблем. Стигайки до тоалетната, установявам, че е пълна догоре с багаж. Тоалетната на т.нар. “първа” класа. Собственикът каза, че нямало място в коридора, затова така да съм използвала тоалетната. Посочих му очевидния факт, че багажът му е изцапан с кал и е заел 90% от пода. Свиване на рамене.
Седнах си в купето и зачаках кондуктора. Съобщих му, той отиде, върна се, и каза: “Ами да, наистина няма къде да го сложат”. И тогава вече не издържах. Обясних му, че това не е мой проблем, че ако желае може да попита началник-влака, за да не го питам аз, и че не е моя работа да търся място на багажа, но ако все пак нищо не му хрумва, аз бих му предложила да го преместят в служебния си вагон. Отдалечавайки се, си мърмореше за капризите на пътниците. След 5 мин ме информира, че мога да ползвам тоалетната, с тон “както Ви е угодно, Ваше Величество”. Пренебрегвайки иронията, се запътих натам, а в коридора мълвата вече носеше, че идва принцесата дето иска да ползва тоалетната, че и без да си цапа дрехите в кални сакове на всичкото отгоре! Ей това е.

Ох, получи се не първоначално замисленото, Коледата наистина беше прекрасна, но трябваше да излея яда си в отделно ентри.

Липсваше ми
Но докато намеря време да опиша последните си преживелици, засега само ще пусна линкче към темата Your Very Own South Park Alter Ego в любимото форумче.
Пускам го, защото темата излезе извън контрол (:lol:), а има и още много потенциал. Даже смятам лично да допринеса.

Май някъде преди месец споделих възхищението си от СП.
Е, днес попаднах на това - как да си направим герой. Аз направих себе си, ей ме на:

“Декемврийско-празничното” така ме е завъртяло, че не му се вижда и края. Този период (10 декември - 10 януари) сигурно е специално създаден за тестване издържливостта на нерви, стрес и психическа устойчивост на човешкия организъм :lol:. За щастие за пръв път от години даже се и забавлявам.

В петък се метнахме към Банско (аз, шефката и ретривъра й Виктор). Цял ден показвах хотела на кой ли не, в 18.30h почна освещаването, после изключително красивите фойерверки, после скучен коктейл и накрая пълно размазване в нощния бар. В събота плануваното връщане към София пропадна, но вместо да си угаждам в сауната и парната баня, общо взето цял ден играх карти пред камината. Биехме си като пичове, докато някой не предложи да сложим по някой лев за стръв дет’ се вика. И започна позорното падане, ама аз си знаех, че ше се обърне картата.
Вечерта деликатно отклоних поканата за вечеря в механата, където щяхме да избираме и оркестър след надсвирване. Затова се запасих с храна и се метнах към стаята да гледам Equilibrium.

В неделя по обяд вече беше много наваляло, но шефовете ме сюрпризираха с новината, че ще се качим и до хотела ни в Боровец. Естествено, това ни отне три часа (!), по пътя подминавахме бая закъсали. И за капак, високопроходимият джип, преминал Предела без проблеми, закъса в задния двор на хотела.. xqx

След мотаене и чудене дали да не нощуваме там, щото наистина много сериозно валеше, все пак тръгнахме. Пътя не се виждаше. След такива вечери човек трябва да благодари на Господ, късмета или в каквото там вярва. Хич не ми се и мисли, че може честичко да пътувам тая зима.

Имаше журналисти от Guardian и Independent, скоро ще има и статия за нас, hooray!

Взех си почивен ден за идващия петък, защото предстои осемчасово пътуване до Варна, където ще прекараме Коледа с родителите на Пухчо. За Нова година останахме без план, хм.
После отново яко бач по ценообразуване и договаряне на следващия зимен сезон. Очертава се шефката от 7 януари да е извън страната, хем и двете да си починем :P.
И то зимата мина, лол.

*24. Да опиша предмет или дума, по енциклопедичен начин (Из “Моите 100 идеи”)

Американците считат за изобретател на дъвката Томас Адамс. Факт е обаче, че хората винаги са обичали да мляскат и слюноотделят, за да запълнят време/тишина.
Гърците са дъвчели смола от дървото Pistacia lentiscus, маите също използвали някои видове смоли, индианците пък дъвчели какво ли не.

Първите американски заселници си правели дъвки от смола на смърч и пчелен восък. После пък започнали парафиновите, които избутали смърча от върха. Тогава и започнала треската по изобретяване на машини за производство и начини за удължаване на времето за дъвчене (т.е да не се разпада след 30-40мин. настървена работа с челюстите).

След това настъпва периодът на изобретяване на различни цветове и вкусове. Важен момент е откритието, че на хората им доскучава еднообразното преживяне. Трескави проучвания какво може да се прави с лепкава разтеглива маса и уста, довеждат до откритието, че ако дъвката е достатъчно разтеглива и й се направи издутина с език, а после устните обградят краищата и започне издуване с въздух, то се получава балонче. Същинска революция, довела до обособяването на два класа - chewing gum и bubble gum.

Обичам дъвките. Като много малка дъвчех Идеал.Още си спомням миризмата и това бялото прахче дето се изсипваше от опаковката.. После имаше Турбо, баси странния вкус, ама имаха картинки. От Югославия ми носеха едни опаковани като гигантски монети, пълен боклук. Леля ми от Германия ми носеше някакви ментови, пфу!
Като тръгнах на училище вече имаше едни с вкус на пъпеш, забравих им името и култовите Love is…, както и някакви турски Yogi, които ти боядисваха устата в невъзможно синьо. После пък вече имаше всякакви.
Сега се опитвам да намеря моите си дъвки и не мога. Стиморол не са лоши, ама тук не се продават. Орбит съкс асс, другите на Wrigley ги бива само донякъде.
Трябва да призная, че дъвчех ужасно. Kато бяхме малки със сестра ми, тя не ми даваше да дъвча пред нея, и нееднократно съм била заплашвана, че дъвката ще бъде извадена и размазана по главата ми
Вече дъвча прилично.