Dangerous Liaisons
неделя, ноември 13th, 2005Пак събота, прекарана в лежане, чипс и филми. Май ще се превърне в малка традиция.
Но, по същество - Dangerous Liaisons е филмът, който най-дълго съм търсила, и вече заемаше място във въображаемата ми “to do” листа.
Хубав е (как се описва филм, който ти е харесал? “хубав” не става, но ме мързи да мисля). Определено ми хареса, и все пак.. нищо особено. Глен Клоуз така доминираше през целия филм, че нямаше как другите да не ти се сторят дечица, играещи си на актьори. Смазващо присъствие и талант. Джон Малкович театралничи малко повече от необходимото, но му е простено, щото е Джон Малкович. Мишел Пфайфър и Ума Търман си русовеят през целия филм, а Киану Рийвс се справи отлично с плахото изражение и влажен поглед на ролята му.
Не очаквах и такъв край де, и след като се размрънках при “покайването” и “внезапното откриване на любовта на 40″ и злощастното “самоубийство”, бях обвинена в излишен цинизъм и тенденциозно увличане по нещастните завършеци 8).
Бе 7/10, и определено щеше да ми хареса повече преди пет години.
Довечера Hero.
