January

Така. Наложи ми се тази седмица да прекарам 12 часа в пътуване с БДЖ. След като си купих билет отиване/връщане първа класа, установих, че последната се различава единствено в малко по-широки седалки. Без екстри като парно и чисти седалки, тоалетните въобще не ги споменавам. Избирателно осветление, пушеше се навсякъде. Не бях се качвала на влак от две години поне, и се мислех че след толкова увеличения все нещо са оправили, нещастниците.
Сега идва тънкия момент - защо не се качих на автобус? Ами защото няма такава линия. Вярно, можех да сменя два автобуса, ама щеше да отнеме повече време. И не е като да съм пътувала за някакво високопланинско село, исках да се добера до град с 15хил. население, отстоящ на 30 км от областния си център. Няма начин. А да - навръщане се качих на т.нар. международен влак, който се движеше с 80(!) мин. закъснение. И така, нещастна и оръфана, току-що връщаща се от погребение, си поседях на някаква малка гаричка и, честно казано, 80 минути си мислех за емиграция. Не заради тъпия влак, а заради всякакви такива неща, дреболии уж, които бавно и сигурно ми пилят нервите и ме правят по-лош човек.

This entry was posted on петък, ноември 18th, 2005 at 19:48 and is filed under Общи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.