January

Още един ден.. Хубав ден общо взето, може би защото беше първият по-мразовит, вля ми чудесно настроение и енергия :D. Даже нямаше гъч в метрото, о йе! I :heart: Sofia, лол. Не ми се прибираше още, но не се сещам с кого мога да пийна едно в центъра в края на работния ден :(. Незнайно защо всички след работа ходят на фитнес или тичат някъде. Май само аз не поддържам форма.

Сестра ми имаше вчера рожден ден. Не можах да ида, но пък си говорихме доста, прекарала си е страхотно. 28. Пожелавам й много щастие, милото ми скорпионче :). Има голяма вероятност да стане директор, което предполагам е чудесно, стискам й пилци.

Отново е зима, отново време за Depeche Mode. Нужда. Да пусна точно определената песен, която вече звучи в главата ми.

Shine.

Искам да се отпусна назад и да падам като перце, а животът да ме прегръща.

Put on your blindfold
And a dress that’s tight
And come with me
On a mystery night
Open your eyes…

Нямам кой знае какво да пиша, но не искам да занемарявам това си “задължение”. Интересно, почнах работа, случват ми се повече неща, а незнам какво да пиша, за разлика от седмиците, през които си стоях вкъщи. Обаче напипвам проблема - в момента съм много погълната от новото и интересното покрай работата, а не искам всяко ентри да започва “а пък днес в работата..” Иначе офисът е до НДК, всеки ден минавам два пъти по “Витошка” (здрасти комраде :P), и зад нас е btv, та всеки ден се сблъсквам със “звезди”, които маат сандвичи и кафе на съседната маса. Туй е общо взето - вечер имам сили колкото да отворя форума, не ми се поства и блогва. Баси, даже сънувам работата. Мисля че до две седмици еуфорията трябва да премине.

 И така, работя вече два дни. Първият мина, може да се каже успешно, и ми беше поръчано да нося свидетелството за съдимост и трудовата книжка, hooray! Днес пък мина още по-добре, вече се чувствам на място в офиса. Все още не съм свършила нищо по-сериозно, освен че шефката ме взе на среща с доставчик на хотелски консумативи. А да, трябва да го спомена - шефката ми е супер, мисля че мога много да науча от нея - такъв хъс и размах на действие не се срещат всеки ден.

Имаше забележки към облеклото ми, за съжаление. Очевидно не одобрява дънки, дори и да са Pepe и Sisley :(.

Абе имаше и други интересни работи, ама ужасно ме мързи да пиша в момента.

Седях си днес на пц-то и си се сдухвах. Към 4 вече не издържах, и звъннах на жената от вчера. Тя каза, че тъкмо се съвещава с тех биг босс, за да изберат между мен и някакво момче, и до края на работния ден ще имам отговор. Е, имам - във вторник сутрин започвам, ако всичко мине гладко, подписваме до няколко дни. Дано не оплескам нищо, мениджърката е много симпатична солариумна кака, бая умна изглежда. Обясни ми, че не търси асистент да й носи дрехите на хим. чистене, а човек, който ще може да я замества пълноценно, когато не е в София. Всъщност хотелите са по един в зимните курорти и един в Слънчев бряг. Нейната работа (скоро и моята), е контактите с туроператорите. В тази връзка, имам някои много добри идеи за развитие на продажбите в извънсезонните месеци, но ще поизчакам, преди да ги споделя. :D

Как ми писна да стоя без работа.. Днес бях на интервю за “Sales assistant” за верига 4-звездни хотели. Мениджърката сама си правеше интервютата и постоянно говореше по телефона. По едно време усетих, че ще припадна от обезводняване и ми пролича. А интервюто вървеше толкова добре :/.

Мамка му, имам доматен сос по клавиатурата.

Днес на няколко пъти получавах пристъп на задушаване. Жени ми обясни, че въздухът в София е такъв - не можеш да се “надишаш”, задушливо и стегнато е на дробовете.. Чудя се дали ще свикна, уж Пловдив е много замърсен, даже смог си има, но там никога не съм усещала такъв недостиг, от който ти се замайва главата. В София просто няма въздух.

Излязох по обяд с Жени (*JunoSpy*). Мотахме се по магазини в търсене на палтенце и набелязване на подаръци за рождени дни (тя е на 3, аз на 4 декември :)). Бързо си харесах, то си ме чакаше в Mango - бяло, с много тясна талия, големи черни двуредни копчета, и мъничко червена бродерия по илиците :D. Трябва да си взема и подходящ шал, и чанта, и ботушки. Хапнахме, още магазини, и накрая в ЦУМ при парфюмите. Значи дилемата за рождения ден е следната - пола KillerLoop или Be Delicious на ДК. Странно колко ни се различават вкусовете в парфюмите.. Жени обича да експериментира, може да ползва 5-6 парфюма едновременно. Почувствах се ебати консервата - много трудно си харесвам парфюми, и накрая като се спра на един, съм си само с него, постоянно. То като се замисля за всичката козметика съм така - ако ми върши работа хич не ми се пробва новичко :/.

Преди малко чух Pretty Vegas. По прицип въобще не смятах да го правя, отврати ме начинът, по който избраха това момче - с някаква ТВ селяния като Стар Академи. Като мернах и линк обаче (тханкс, Антония), нямаше как да устоя.

Песента не е лоша, вокалът също. Но, #$%$№%&$%, толкова ли не можеше да се сложи друго име бе?? Нов Инексес с нов вокал.. признавам, може би щях да ги харесвам повече, ако го бяха направили. Това не е втори Майкъл, това не е втори INXS..

Става въпрос за любимата ми група, все пак. И става въпрос, че се наслаждавам на всяко “мъркане” и “глезене” на Майкъл във всяка песен, толкова съм свикнала. Обичам този глас, и колко му личи, че прави музика с удоволствие, и.. на мен ми стигат старите албуми.

Поздрав за Jason Dean Fortune с Shining Star

Няма такъв филм!

За пълноценно изживяване трябва да се познава гръцкия живот обаче (споменах ли, че майка ми живее от шест години в Атина с втория си мъж - Никос). Не може да съществува такава самоирония, бих стиснала ръката на авторката и главна героиня във филма - Ния Вардалос. Баси, цвилех от кеф на култови реплики от рода на: “Тула, за къде се приготвяш?” - “Записах се на курс по грънчарство.” - “Нали знаеш, че гърците са измислили грънчарството?

…

Преди филма проведохме разговор с кириа Радка (г-жа майка ми) за живота и образованието. Прие изненадващо спокойно новината, че се наложи да прекъсна. Това ме успокои, не искам лоши отношения през 1000 км.